Управителят на БНБ Димитър Радев даде интервю за БНТ:Няма причина влизането

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев даде интервю за Българска национална телевизия:

Няма причина влизането в паричния съюз да е мотив за нарастване на цените на стоките, сподели шефът на Българска народна банка в изявление пред Надя Обретенова.

- Господин Радев, очаквахте ли в конвергентните отчети, с изключение на оценката, че покриваме нужните критерии за влизане в еврозоната, да няма нито едно изискване отправено към България?

- Димитър Радев: На процедура няма такива условия. Има експлицитно, или имплицитно рекомендации, само че те са общоприети рекомендации, които ние знаем доста добре. Нямаше нещо ненадейно.

- Как коментирате опасенията, които се чуват в дебатите и в митингите в отбрана на лв., че губим еднаквост, преминавайки към еврото?

- На процедура е тъкмо противоположното, ние освен, че не губим еднаквост, ние в действителност утвърждаваме нашата еднаквост. Помислете единствено. Българските евромонети, евробанкнотите, на тях са нашите букви. На тях са, на евромонетите особено, едни от най-големите български знаци. Те ще бъдат изобразени на монети, които са в обращение измежду 350 милиона европейци. И доста множеството, защото еврото се употребява освен в еврозоната, а и отвън еврозоната. На нашата българска евромонета от 2 евро стои надписът „ Боже пази България “. Така че тъкмо противоположното - ние утвърждаваме нашата еднаквост и то утвърждаваме по метод, който до неотдавна не беше вероятен.

- Един възможен референдум, гласове за това се чуват, препоръчан от президента Радев, би ли могъл по някакъв метод да спре или да забави процеса на цялостно приемане в еврозоната?

- Аз не мисля, че референдум по тази тематика е реален сюжет. Така че не виждам и мотив да го разясня.

- Видя се в конвергентните отчети, че ниските приходи на хората в България не са убегнали на специалистите, които са писали отчетите и са работили по тях. Може ли приемането на еврото да промени това във връзка с приходите на хората?

- Те в никакъв случай не са убягвали и от нас. Това са тематики, които дискутираме с нашите сътрудници. Всъщност крайната цел на това упражнение е да се усъвършенства стандартът на хората, да се усилят приходите. В този смисъл еврозоната е една голяма опция. Всяка една от новите страни членки, всеки, който обективно и правилно проучва това, което е станало, ще откри, че при тях фактически приходите са се нараснали ускорено. Не би трябвало да забравяме, че доста от тези страни бяха в идентична изходна позиция с тази, в която е България. Разликата е, че при тях след присъединението приходите и стандартът на живот са доста по-високи.

- Как ще стане това, господин Радев, на процедура? Как се усилват приходите? Просто фирмите ни отиват към този момент на друго равнище, стопанската система ни минава на друго равнище ли?

- Има един единствен метод, посредством изпреварващ стопански напредък, повече вложения. Всички тези общоприети неща, които значително някой приема като образец, са посочвани. Тоест по-високият стопански напредък, притокът на вложения в България, те ще са главен източник за по-високите приходи.

- България ще стане по-интересна за вложителите. Това ли да чакаме?

- Тя към този момент е. Сега аз мога да приказвам съответно за банковия бранш. Това, което чакаме, е нараснал интерес от световни стратегически вложители. Мисля, че ще имаме подобен образец още преди края на тази година. И този интерес значително е обвързван с присъединението на страната към еврозоната. Тоест в една икономическа и парична зона с по-ниска инфлация, със съществени защитни механизми, с механизми против далавера на валутния пазар, спекулативни офанзиви на нашата стопанска система като цяло. Така че това са извънредно значими фактори, на които хората ще бъдат очевидци. Очакваме в напълно кратковременен проект възстановяване уверено на изискванията за финансиране, освен на страната, само че и на бизнеса посредством повишение кредитния рейтинг на страната. Така че позитивните фактори са извънредно доста. Говорим за благоприятни условия. Доколко ще използваме тези благоприятни условия, зависи обаче от нас.

- Каква ще е смяната за банките след влизане в еврозоната и ще се усили ли опцията и по-лесен ли ще стане достъпът от докредитиране за бизнеса, за семействата?

- Промените няма да бъдат основни. Отново желая да подчертая това, което споделих по отношение на Българска народна банка. Нашите търговски банки работят при изискванията на еврозоната от 2020 година. Включително във връзка с техния контрол. Няма да има някакви трагични промени. Аз мисля, че това е добра вест както във връзка с размера на лихвите, по този начин и във връзка с заема. Предизвикателството пред нас е не, че заемът стагнира, а тъкмо противоположното - че има кредитна агресия, която ние, с поредност от ограничения съгласно мен, овладяваме сполучливо. И се опитваме да реализираме това, за което е станало доста пъти дума - т.е. да реализираме оптималния баланс банките да поддържат икономическия напредък, който чакаме да се форсира след влизането в еврозоната. Но по подобен метод, че да не сътворяваме опасности в системата. Между другото ние имаме може би най-консервативните и високи финансови условия. Тоест това значи, че не желаеме тези защитни механизми да бъдат построени в банковата система. Въведохме няколко инструмента по отношение на условия във връзка с кредитополучателите. Това, което е значимо да се подчертае, е, че тези принадлежности на това, което му споделят макропруденциалната политика, остават напълно под наш надзор. И ние ще ги използваме допустимо най-гъвкаво - ще затягаме или ще разхлабваме паричните условия според от нуждата.

- Валутните запаси. Скептиците споделят, че валутните запаси на Българска народна банка и на страната респективно ще се влеят в общия бюджет на еврозоната и по този начин ние ще загубим опцията да действаме независимо. Как отговаряте на това?

- Валутните запаси остават под цялостен надзор на Българска народна банка, както до момента. Това, което ще се промени, ще се промени съставът на валутните запаси, защото еврото от наша аварийна валута става наша национална валута. Тоест валутните запаси ще бъдат в друга валута. Това, което не се знае и, което съгласно мен, е значимо, е, че Българска народна банка освен ще продължи да ръководи валутните си запаси, само че тя ще ръководи по избран ред и в избрани размери и валутни запаси на Европейската централна банка. И това са механизми, по които работим сега.

- Само преди два дни Българска народна банка понижи главния лихвен % и той в този момент е малко над 2%, в случай че не бъркам. Важно ли е с какви равнища на лихвите ние ще влезем в еврозоната?

- Няма да има основни промени в лихвените нива и повода е единствено една. Огромната ликвидност в нашия банков бранш и, несъмнено, ограниченията, които Българска народна банка подхваща. Така че този развой ще бъде извънредно равен. Няма да има основни промени в лихвените нива както преди, по този начин и след влизането в еврозоната.

- Очаква се една огромна смяна и тя е ясна от доста от дълго време, че запаси на банките ще бъдат 1%, а не както в този момент 12%. Този свободен запас, господин Радев, по какъв начин би трябвало да бъде употребен?

- Всъщност това е въпрос за това, на което му споделят минимални наложителни запаси. Тоест тези пари, които банките са задължени да държат в Българска народна банка. Поради неналичието на надеждни принадлежности за парична политика ние използваме, а това е единственият дефакто инструмент, който ние може да използваме дейно. И заради неналичието на тези защитни механизми, които еврозоната обезпечава, ние пожелаваме доста по-висок % в сравнение с процентът е в еврозоната. При нас той е 12%, в еврозоната е 1%. Правим го, с цел да изтеглим ликвидност от пазара. Защото представете си 15 милиарда повече на пазара. Какво значи това? Какво ще стане си инфлацията? Какво ще стане, в случай че тези 15 милиарда са на пазара в случай, че през последните години организираме Експанзионистична фискална политика? Поради тази причина, ние отидохме на това ниво от 12%. При влизането в еврозоната този % ще бъде 1%. Поне подобен е процентът сега. Ако Европейската централна банка реши на един стадий, този % може да се промени. И тогава въпросът е, да, какво става с тази ликвидност? Ще станат две неща. Една част от тези запаси ще бъдат употребявани от банките, с цел да кредитират икономическия напредък, което чакаме да се ускори в изискванията на еврозоната. Но друга основна част ще остане в Българска народна банка. Защо? Поради една-единствена причина. За разлика от настоящия режим в изискванията на еврозоната банките ще получават сигурен и безрисков приход от тези пари, по линия на така наречен депозитно облекчение на Европейската централна банка. Към момента този % е 2%. Така че деликатно проучваме вероятните развития, само че нямаме терзание, че ще се получат някакви разтърсвания.

- Не очаквате, че ще се изкушат някои банки да раздават повече заеми и по-лесно на кредитополучателите? Или има по какъв начин този развой да бъде контролиран?

- Ние разполагаме с принадлежности да управляваме този вид изкушения. Така че не чакам да станат разтърсвания по тази линия.